Не ме напускай!..
Виж… слънцето дори
уплашено се сви
и побягна от очите ми.
Вятър в смразяващ вик
просъска по стъклата
на прозорците ми
ококорени
и в изненада замълча.
А тъй тъмно вън е…
Тъмнината и в душата ми-
всяко ъгълче из нея
в спомен хрипкав окънтя
и прогони светлината.
Взриви се самотата ми
и натроши на милион парчета
като плач гробовен
всяка клетка в мен,
а зинах аз в неможене.
Не ме напускай!..
беззвучни устните мълвят,
а ме чуват само тук
побелелите от страх стени.
Изстиват ми ръцете,
а искам да ги стопля в твоите,
целуната като преди
под цъфналата вишна.
Изоставиха мечтите моя праг
и без теб, Любов,
аз вече нямам… Нищо.

Не ме напускай!..
Беззвучно устните мълвят,
но ме чува само самотата ми…