Самотно ми е…
Като селски двор
с плетища разнищени,
по които тиха скръб
с` стъпки уплашени пълзи,
и чувствам как отдавна
Нищо тук тягостно цари.
Немеят прозорците
от влагата олющени,
и плющи осиротялата
сред стените самота.
Комините едва- едва
асматични дишат,
и изкорубените плетища
като гърбица на камила
страдалчески стърчат.
Безмълвие превръща
сенките във призраци,
скитащи на воля
сред потрес и тишина.
Тук времето заспива
в непрекъснат сън
и забравата се шири,
необезпокоявана отвън.
Самотно ми е…
Душата ми крещи,
а няма кой да чуе…
Само тревите вън
люлеят се във транс,
и напомнят…
че някога било е…
Друго.
Дуэлит
Литература. Поэзия. Критика. Публицистика.
А, таки, где наша гостеприимность?) йорданка загружает уже второе своё стихотворение, а её никто даже не поприветствовал) И где, таки, Kunka?)
Здравствуйте! Кунка живая и на свободе! Решила усовершенствовать русский, с интересом читаю русских авторов, с радостью встречаю Радневу Йорданку!
Мне очень приятно!
Приветствую вас, Автор.
Спосибо вам!!!
Има такава дума » самотност » в речника, но все още няма описание за нея. А вече има- ти го описа! Радвам се, че си тук!
Самотата .. Затова аз пиша най-вече, нали?
***
Существует слово» самотност » в словаре, но нет описания для этого.
И сейчас есть такое описание, Вы описали это! Я рад, что ты здесь! Я предлагаю вам писать по-русски? Одиночество .. поетому я пишу в основном, не так ли?