Питате ме как съм, мистър Джон

и защо сега…след толкоз време?

Вчера беше онзи маратон.

Днес мираж останал е у мене.

Нощем будя се от детски плач

и боли сърцето, ще се пръсне.

През деня лудувам с детски смях-

вчера посетихме Марс и Юпитер.

Само вечер в детските очи,

виждам, пеейки приспивна песен,

синева позната, но с лъчи,

озарили тази моя есен.