Видя ме ти. И набързо ме превзе.
Не се замисли ни минутка даже.
А бях облякла пролет- ризка лиляк,
с която отведнъж грабнах ти очите.
И станах твоя. А как милваше ме ти.
Стелеше по мен ароматна гиздосия.
Тайни разсъблече- взе мечтите ми
и пихме сладост, и любов куплетна.
Останах там. В сърцето ти завинаги.
Ключ към него завинаги ми подари.
От куплет излята любовната ни песен
за теб и мен вълшебни думи тя реди.
Болгарский язык, в отличие от того же украинского и проч., в сети нормально на русский не перевести. Попробуйте дать не интернетовский подстрочник на русский, и я уверен, найдутся желающие сделать стихотворный перевод)